Пещера „Бачо Киро“ се намира в района на Дряновски манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира „Св.Архангел Михаил“ в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937 г., а името си получава през 1940 г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро.
През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло вредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1800000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р. Дряновска и нейния приток р. Андъка.
С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали, това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук насетне започва вторичния, идва художника – карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми.